Привет, отдавна не съм влизала. Утре е последният ми ден от терапията с антибиотици. Макар шийката да не ми е скъсена, изследвания ми намериха вагиноза, която пак ме филмира, че носи опасности.
И ние ще казваме на моята рода утре, затова и аз гледах АГ-та в четвъртък или петък, възможно най-близо до Великден, за един контролен преглед, но си наложих воля да не мисля за най-лошото и да си напомням, че ако имаше нещо нередно, щеше да има признаци или пък аз щях да започна да се чувствам зле… а като изключим филмирането, даже понякога забравям, че съм бременна.
Анс, Суей, аз ще правя междинна ФМ в Надежда на 9ти. Не знам дали ще има 4D, но мога да споделя като мине.
Аз още не мога да пазарувам детски неща… не от суеверие, просто ми се струва, че се слага каруцата пред коня твърде рано. Може би защото ми е 1ва бременност. Ще започна чак след 28-ма седмица най-рано.
За задъхването, на мен ми става така, когато нещо ме тревожи психически/емоционално. За стълби и ходене ясно, говоря за това задъхване докато си седя легнала. Миналата седмица като ме бяха уплашили с тази диагноза застрашаваща аборт, и ах чувството, че не мога да си поема въздух до край. Когато отидох на второ мнение и категорично отхвърлиха тази диагноза, изведнъж ми се възстанови и енергия и настроение и апетит. Да сме нащрек и да внимаваме за признаци е едно, но вярвам, че е много важно да обръщаме внимание и на психическото си здраве. Вие ходите ли на психолог?
Скрит текст:
Даже не знаех разликата между различните термини (аборт, задържан аборт, мъртво родено).
И ние ще казваме на моята рода утре, затова и аз гледах АГ-та в четвъртък или петък, възможно най-близо до Великден, за един контролен преглед, но си наложих воля да не мисля за най-лошото и да си напомням, че ако имаше нещо нередно, щеше да има признаци или пък аз щях да започна да се чувствам зле… а като изключим филмирането, даже понякога забравям, че съм бременна.
Анс, Суей, аз ще правя междинна ФМ в Надежда на 9ти. Не знам дали ще има 4D, но мога да споделя като мине.
Аз още не мога да пазарувам детски неща… не от суеверие, просто ми се струва, че се слага каруцата пред коня твърде рано. Може би защото ми е 1ва бременност. Ще започна чак след 28-ма седмица най-рано.
За задъхването, на мен ми става така, когато нещо ме тревожи психически/емоционално. За стълби и ходене ясно, говоря за това задъхване докато си седя легнала. Миналата седмица като ме бяха уплашили с тази диагноза застрашаваща аборт, и ах чувството, че не мога да си поема въздух до край. Когато отидох на второ мнение и категорично отхвърлиха тази диагноза, изведнъж ми се възстанови и енергия и настроение и апетит. Да сме нащрек и да внимаваме за признаци е едно, но вярвам, че е много важно да обръщаме внимание и на психическото си здраве. Вие ходите ли на психолог?
