Не му родих дете и се разделихме

Отдавна си мисля, че липсата на любов е главното.

Може пък само да е заплашвал жена си и да я е чакал до последно тя да си промени мнението, докато е била във фертилна възраст. И тя е стояла, не се е чувствала толкова застрашена. Не са се разбрали толкова години и сега той вече хваща последния влак. Ако не стане с 45 годишната, има и по-млади. Тежко е за жената сега.

Какво означава само заплашвал? Жената още преди 13 години е писала, че се чуди как ще каже на сина си, че ще се разделят с този. Явно не е чак толкова изненадващо решението му сега, въпреки че му е отнело толкова много години да открие това, което търси.

Опасявам се, че мотивите ми да родя дете, никога не са гравитирали около спасяването на бялата раса и повишаване коефицианта на раждаемост.
И ако евентуалният ми бъдещ съпруг се вълнува по темата и очаква да се зачисляваме в статистиките като мотив, в конкуренция с бежанците от Сирия или ромската общност, дори не бих го изслушала докрай.

Решението за раждане на дете и неговото бъдеще, както и броя на децата, зависят и от начина на живот на двойката, възрастта им- не от гледна точка фертилитет и социалният им формат, защото децата са силно ограничаващи от всяка една гледна точка, ако искаш да създадеш пълноценен човешки продукт, ако мога така да се изразя.

Имам дъщеря на 18, все още ученичка в 11 клас и много добре знам какви нужди има това дете от мен, в качеството ми на майка и колко е важно за нея и е било важно във времето да присъствам чисто физически до нея и до ден днешен.
Но идва момент, в който държа и на светския и социален момент в този живот, в който искам да се наслаждавам на свободата си, на любимия си мъж и на социалния си кръг, пътувания, културен живот, хобита и прочее.
Решението да имаме още едно дете сега, би ни лишило от всичко това, защото аз не вярвам в дистанционното майчинство и изобщо родителство, макар, че мога да си го позволя.

В случая на авторката, повтарям, никак не съм убедена в стойността на връзката, която са имали с нейния вече бивш партньор. Мисля, че просто е било някаква форма на удобство за двамата, простете за буквалистиката.

Аз не мога да си представя на тези години сега тепърва да ставам татко отново, но щом някой друг може тогава защо не. Иначе винаги съм държал много на това да имам деца, това да си татко е доста различно от това да си майка и няма как да се сравнят според мен. С бившата ми жена имахме огромни проблеми точно по този въпрос (и по много други но това е друга тема) - не мисля че единия партньор може да обвинява другия за това че иска потомство и ако има разминаване - по-добре да се разделят навреме вместо да се измъчват един друг. В момента съм с половинка която е приела децата ми, като свои, а аз съм приел нейното, макар и доста голямо вече. И двамата сме категорични че не искаме общо (то при мен вече няма и как но това е друга тема) основно заради възрастта ни, а и наличието на деца от преди - няма смисъл да прекаляваме и да се изсилваме.

Имаме приятелско семейство, което преди години се ожени отново с различни възгледи по темата за децата. Тя иска, той категорично отказва. За сега (няколко години след сватбата) са все още заедно. Въпроса е до кога?

Изобщо не е трябвало да се женят при такива фундаментални различия, ако и двамата не са на една и съща страница.

Аз познавам две такива двойки. И двете жени твърдят, че са приели и са се отказали от деца. Поставено им е такова условие още в началото. Но едната определено трупа огорчение и според мен тайно мечтае да му промени мнението. Това няма да се случи. Надеждата и ще се отчупва и разтрошава ден след ден, докато от любовта им не остане нищо. Най-трудно е да си честен. Особено със себе си.

Tова е проблемът при повечето хора - уж 'приемат" нещо, ама тайно се надяват отсрещният да се промени. Да, понякога се случва, но много рядко.
В повечето случаи се стига до раздяла, но преди нея има натрупано напрежение, огорчение, яд и много болка.
Особено, когато става въпрос за такова фундаментално различие като дете. Не мога да си представя какво ѝ е на жена, която иска дете, но не може най-вече, защото е минала възрастта и не може поради това.
С кой акъл се жениш за някой, който е на коренно противоположно мнение по такъв важен въпрос? То не е като да аз обичам кола, а той спрайт.
Че после и обвинения има - защо? Той ти е казал, че не иска. Ти къде бля и защо след като искаш деца не му каза, че това е житейски въпрос и щом не иска ще си потърсиш друг?
Ама не, ще се оженим, обичаме се, той ще се промени. И изведнъж - хоп, тя е на 45г, с ранна менопауза и дори ин витро не може, защото няма яйцеклетки. Сама. Осиновяването е безкрайно тромава процедура и измежду хилядите желаещи, двойките са с приоритет и 45-годишна сама жена почти няма шанс дори за това. Ако въобще е стигнала до желанието да бъде сам родител.
Или направи бебе с 1вия срещнат, обаче той се оказва изрод и 2 години тя живее в ада, защото са дела, социални, разправии (лично познат случай).

Според мен понякога хората, жените специално, нямат опит и не си дават сметка, че голямата любов след няколко години няма да е така голяма и ще останат огорчени. Не си дават сметка, че от гледна точка на целия живот детето ще им бъде по-важно, любовта избледнява. Дори и да имат опит с други любови. В началото, предполагам, им изглежда: Той, с когото са много щастливи, срещу дете, но сама или с мъж без такава тръпка. Така предполагам. Житейски опит трябва.

Очакването, че другият ще се промени и ще започне да се прави "каквото трябва" е основна причина за дълги, нещастни връзки.

Какъв е смисъла на темата? Щом сте се разделили ок. Все тая. Ако не беше за това, щеше да е за друго.

И аз имам такава приятелка.
Той каза, че не иска деца категорично, след Х години се разделиха, тя се ожени за първия срещнат оплодител и роди, него го срещнах случайно да тика бебешка количка с едно русо, крехко, нежно създание под ръка. Създанието беше видимо доста по-младо от него.

Любовта не избледнява.
Любовта преминава през различни фази. Избледнява и умира, ако не се грижиш за нея, за любимото същество и да не забравяме, че мъжете също имат нужда от любов, грижа, внимание и отношение. Жените, понякога забравят за това.

Аторката е на 30.
30! С вече относително пораснало дете и свободна като птичка.
Според мен, по-скоро да се опита да преодолее раздялата, обидата, тъгата и гнева, които придружават този болезнен период, пролет е, птички пеят, животът тържествува, да приеме, че не е искала дете от този мъж, тя самата, да си изтрие сълзите, да си разпусне косите, да си сложи новата рокля и да излезе навън. Животът е хубав и спасение дебне отвсякъде.

Христос воскресе!

Воистина Воскресе!
Иначе направихте мармалад от двете истории. Авторката е на 30 години, без дете и има достатъчно време да си извади поуките, да подреди приоритетите си и да си подреди живота. Да остави въпросния в миналото и да си търси щастието с друг.
Другата потребителка  е на повече години, но има пораснало дете. Нейно право е да не желае други, но сега и тя е хубаво да продължи. И да не хвърля жлъч върху мъжа, тръгнал да търси щастието си. Те отдавна е трябвало да се разделят, но сами са се вкарали в този омагьосан кръг.

Накрая от тая голяма любов нищо няма да остане. Ще има обаче омраза и огорчение.
Но тия жени сами са си виновни.

Аз имам приятелка, която от началото иска деца, мъжът й реално не, но винаги е казвал, че заради нея ще се съгласи и го направи въпреки че искаше да отлага.

Имат дете, първите години са и изглеждат много изтощени. Приятелката ми е казвала, че е много трудно и понякога чувства, че не може да изисква 50%, защото тя е искала детето. (Нейни чувства, бащата говори с голяма любов за детето си и отстрани, по действия изглежда перфектен баща).

Но явно е трудно, казвала ми е че не е добра идея да имаш дете с някой, който не го иска колкото теб.