Самотни пътешественици/Solo travelers

Най-сигурната и уредена дестинация за туристите, подходяща за този сезон е Дубай.
Най-близки и евтино екзотично преживяване пак подходящо за този сезон е Терме Букурещ, от 7 март паднаха всеки сертификати.
За Дубай е подходящо самостоятелно пътуване, такситата са евтини и на всяка крачка. За Терме, може би е по-добре организирано с агенция, ако не сте активен шофьор.

Някъде имаше такава тема тук.
Имам възможност и желание за чести кратки пътешествия за дълъг уикенд, но напоследък близки и приятели нямат такива – кой упорито отказва да се сертифицира, кой няма време, кой средства, кой желание, причини много.
Отдавна исках да се пробвам да отида някъде сама и даже си купувах билети, но ги отменяха, явно не ми е било времето.
Първото ми пътуване сама се състоя малко по принуда ноември'21 – имахме билети и резервация, но другарчето влезе в карантина в последния момент. Имах избор - да отида сама или не. Реших, че сега е моментът да се тествам.
Само че посоката беше Неапол и се появих там на гарата в събота вечер насред всичките имигранти. Но не се плаша лесно, на другия ден ме чакаше Соренто и така. После отидох още веднъж сама в Италия.
Но да вметна, че съм ходила там много пъти и винаги съм разчитала само на себе си за организация, та единственият минус на пътуването сам за мен е липсата на общуване и съпреживяване на видяното с близки хора. Което не е малко, но пред варианта да седя на дивана, избирам това.
С организирани екскурзии съм виждала да пътуват хора сами, колкото искате. Западноевропейките доста пътуват сами, мацки в студентска възраст също (аз съм доста далеч от нея).
Та Неапол не ви го препоръчвам за първа дестинация.
Испания е добър вариант.
Ако сте по-общителна, навсякъде има хора, с които да побъбрите, даже и да не знаете езика.

Всяка една държава от ЕС си е съвсем безопасна и подходяща за пътуване сам... Вземаш евтин самолетен билет, кабинен багаж в раница и...газ   Няколко пъти съм пътувала сама. Ако трябва да бъда честна само избягвам да се озовавам по тъмно на гари. Във Венеция на гарата си брах шубе та от тогава
Няколко пъти съм пътувала и с организирана ексурзия - но не е моето. Като цяло не обичам да се съотразявам с непознати. Та в Истанбул само използвах автобуса и хотела на организираната екскурзия, къде да ходя и какво да разглеждам - сама си го определях...
В България пък е съвсем готино да пътуваш сам... Познаваш език, нрави, норми... Само да ти е готино сам и да не ти липсва общуването на събеседник. В студентските ми години понякога изпушвах, нямах кола. Вземах нощния влак за Варна или Бургас - през деня обикалях, плаж и обратно в София с нощния.

Пътувала съм много сама по работа или с двама, трима колеги. Всичко сами организираме, често и на място. Европа е безопасна за такива пътувания, е, сега, освен да се наблъскаш в някой район пълен с мигранти по нощите, но с малко проучване това се избягва. Латинска Америка също, в големите столици и посред деня. Азия по туристическите места също. Сев Африка също има типични туристически места, които не са опасни при спазване на елементарни правила.

Много хубава тема. Да, пътувала съм сама из ЕВропа, това са били едни от най-щастливите ми пътувания.

Не съм пътувала сама, но вероятно бих.
Нещо средно между сам и организирано може би също е вариант /имам предвид бутикови екскурзии с бус, където пътуващите 7-8 човека бързо са запознават или примерно в някой от форумите за пътуване, като се роди идеята да се ходи някъде и се събират няколко души, които се познават само от нета/.
PipiKK, има доста организирани пътувания по ФБ групи - планиски, селски туризъм, slow food и какво ли не - може и това да е вариант за пробване. Има и за чужбина подобни /примерно за Йордания един гид на място ги посреща, прави им програма и ги изпраща, за Испания...../

И аз тъкмо си мисля за подобно пътуване. Хората толкова намалиха пътуванията, че не можеш да намериш ентусиасти.

Не съм пътувала сама, но винаги като сме били в група е имало по някой сам турист или туристка, доста си е разпространено. Не става дума за тия дето трамбоват с раница на гърба, това си е друг филм. Но ако се запишеш на организирана екскурзия може да ходиш където искаш, те си подбират цивилизовани места, ако някъде не е за ходене сам, примерно в Рио, те ти казват да не се цепиш от групата. Из Европа не е проблем, единствено трябва да мислиш да си с малък багаж, за да може да си го влачиш с тебе примерно като си във влака и трябва да идеш до WC-то. Обикновено и е малко по-скъпичко да вземеш самостоятелна стая, а ако си на екскурзия с автобус може да те сложат до някой дето да ти досажда, но рискове общо взето няма. За споделянето на впечатления ако си приказлив човек винаги може да се заприказваш и с непознат и да си лафите. Телефонът ти е непрекъснато в ръката, можеш да си търсиш всякаква информация сега, няма как да се загубиш.

Ще следя темата с интерес ! Още не съм ходила никъде сама, а напоследък моя кръг познати също всички станаха някак затворени, никой никъде не му се мърда и наближава времето, когато ще тръгна нанякъде сама, усещам!

За пътуване в България става дума!!

Да, пътувала съм сама и си има своите плюсове! Няма с кого да се съобразяваш да се карате какво да посетите, с какво темпо, разни капризи...следваш напълно своя ритъм. Можеш лесно да се сприятелиш с нови хора( любимо) и да импровизираш.
Моите дестинациии от соло пътувания са били Канарите - Гран Канария два пъти, Валенсия, Барселона, Рим, Южна Франция.

Е за България грабваш портофейла и тръгваш с едно яке и две тениски в раница, то за един ден се стига навсякъде, само телефонното покритие не знам доколко е навсякъде, но пък интересни места колкото искаш, само националните туристически обекти са 100 броя, а и вече е пълно с къщи за гости, евротуристически табели, еко-пътеки, само време да имаш да обикаляш. Преди сезона да тръгнеш да обиколиш морската ивица е супер, от горе до долу по картата, или обратно, и история, и гледки, и транспорт, и заведения, и сувенирчета може да си донесеш

Пътувала съм сама, да. Харесва ми.
Освен Европа, смятам, че повечето супер туристически големи градове по света са безопасни при разумно пътуване.
Ако човек е по-социален по принцип и самотата го притеснява, организираните екскурзии също са нелоша опция. Самостоятелното пътуване си има плюсове като най-големият е, че се съобразяваш само със себе си. Най-големият минус пък, че няма с кого да споделиш емоцията.
Като цяло да пътуваш сам не е странно, страшно или срамно, но е възможно да бъде леко самотно, зависи си от човека и от моментното му състояние/потребност.

За самостоятелно пътуване мога да препоръчам 4-дневните екскурзии на Бохемия. Организирани са много добре - чака ви екскурзовод на аерогарата и от там навсякъде е с групата. Местни екскурзоводи ви разхождат и ви показват забележителностите, разказват ви историята, показват неща, които иначе не биха ви направили впечатление. Много е хубаво. И понеже е група, винаги има с кого да се запознаеш и да си поговориш. Че дори и да отидете заедно на вечеря. Няколко пъти аз и съпруга ми сме ходили на такива екскурзии сами, двамата и винаги сме се запознавали с други хора. Винаги е имало сами хора в групата, но се получаваше нещо, като компания и е много приятно.
Леля ми също редовно ходи с такива групи. От както се е песнионирала не се е спряла. И така се запозна със страшно много хора. Сега вече си направиха група няколко жени, които си пътуват заедно.
За първа дестинация препоръчвам Прага, но през лятото. Прекрасен град, страшно много забележителности, чудесна бира и уникален дух. Има нещо в този град, който ме кара да се чувствам у дома. Препоръчвам да се отиде с екскурзовод - толкова много неща може да се научи за този град. А и, когато е организирано ви взимат с автобус от хотела и ви водят и по други градове, след което ви връщат пак в хотела.

Страхотна тема!
Отдавна мечтая да оставя у дома семейните и да тръгна сама нанякъде. Но никога не ми е стигала смелост. Детето е малко, не може да върви дълго, а и би било безинтересно за него. Нямам на кого да го оставя, освен ако един от нас не остане да го гледа а другия да пътува. Бих го направила по-скоро с организирана група. Мечтаните дестинации - Амалфи, Соренто и района и Прованса във Франция. Ако намеря съмишленици, тръгвам 😄

Трудно се пътува в приятелска група, защото един иска 2 часа в музея, друг - в мола, трети - в ресторанта. Времето е ограничено, не стига за всичко. Затова аз харесвам смесения вариант - заедно, но с разделяне на времето през деня по интереси, ако има потребност. Стадните изпълнения, където хората се насилват да се напасват, не са ми по вкуса. Винаги някой се чувства ощетен.

О, за Амалфийското крайбрежие и аз съм навита!!!
Не съм тръгвала от тук с цел да си изкарам времето сама, но се е случвало да ми се налага доста часове да съм сама в непознат град (когато съм била на гости и през работните дни съм се шляела самичка.) Не ми е особено приятно да сядам сама в бар, на пейка в парка, да обядвам сама или да отида сама на плаж. За няколко часа по изключение може, но да си организирам 4-5 дни екскурзия с ясното съзнание, че през цялото време ще съм сама, не ми се иска и ми се струва малко тъжно.
Иначе е много трудно с приятели и организация. За тази зима се бяхме зарекли, че ще отидем някъде на топло място, но нищо не направихме. Всеки имаше различни причини да не поема отговорност към останалите. Става все по-трудно, а и на мене нещо ми спада ентусиазма.
Много искам да си намеря групичка от няколко човека, с които да пътуваме. Не е задължително всеки път да сме всички и през цялото време да сме неразделни, но за спане, рентакар, забавления  е много по-приятно, ако човек си има компания. И е по-изгодно финансово.

Винаги има начин човек да си прекара добре - сам или в компания. Естествено, че в компания на любим човек е безценно. Но компания на неочаквано намерена свежа група от съмишленици непознати може да се окаже топ за разлика от скучна група познати. Всичко зависи и от собственото настроение. Ако то е минорно, никой няма как да го оправи. Ако е безгрижно, то е заразително за околните.
Хората сме различни и всеки е вселена. Всеки има и своите интровертни и екстровертни периоди.
Но по темата - има купища места за откриване сами. Просто защото точно в този момент този или онзи е зает. Или просто така. Важно е да следваме мечтите си за пътуване. Без значение дали непременно или всеки път някой ще се включи в тях.

Често пътувам сама до познати дестинации.

Както вече са ви казали: на организираните екскурзии на които ходя, винаги има такива които са сами. Аз съм пътувала сама като по-млада, не ми е било зле, но тогава такава ми беше работата. Но е и до въпрос на характер. Моят е саможив, обичам и колело да си карам сама, обичам и на театър да си ходя сама. Не ми е скучно. Така, че не може да се генерализира. Когато съм с други хора, се съобразявам изцяло с тях и пак си изкарвам добре.

Здравейте, никога до сега не съм пътувара сама, но тази година съм решила да го направя. На първо време мисля да бъде тук в България и  след това в близка дестинация. Мисля, че ще ми хареса, защото имам периоди, в които имам нужда да съм сама, да си отпочивам, да чета книги и т.н и от тази гледна точка не ми е необходимо да съм в компания, за да ми е весело.

Ако разбираш езика на хората около теб, няма как да се чувстваш сам, ще им чуеш разговора, може и да се разчувстваш, то си е почти като да участваш Но ако си в държава където всички говорят непознат език усещането е много по-усамотяващо, не за друго, но може да ти доскучее само да гледаш, а и по туристическите места все хора в групи, още повече се чувстваш изолиран. Ако си там само за да гледаш забележителности е по-лесно да се развличаш сам, но все пак.

Аз знам няколко езика и като ходя в държави на които знам езика, се чувствам напълно комфортно и като у дома си. Даже като взема ер би ен би стая, често се сприятелявам със собственика/собственичката и получавам ценни указания кое си заслужава да посетя. Има и екстри като закуска, която ти приготвят, готвене заедно - споделен обяд примерно и се чувствам почти като отседнала при роднини

Ходя сама и на шопинг в чужбина по време на намаленията и така предпочитам. Не ми трябва нито приятелка, нито дори пълнолетната ми дъщеря. ММ още по-малко Различни предпочитания за магазини, някой виси по 30 минути в пробна и т.н.
Соло пътуванията ми обикновено са кратки, по 3 дни,  но това лято за първи път планирам сингъл море 7 нощувки.

За туризъм друг човек грам не ти трябва (е, ако е Любовта, това е друго или ако сте си близки дружки). За почивка по-става да има компания, но пак е добре да са на един акъл хората, иначе какво става - един искал рано да си легне, друг на бар, трети да се разхожда по крайбрежието и или ще има нацупени, или пак си сам. Въобще, съпреживяването е нещо много хубаво, но ако има кой да го предложи. Ако е принудително изтърпяване и нагаждане - не, мерси.

Не съм пътувала в чужбина сама, защото обичам да съпреживявам и споделям. Имам приятелка, която е доста страхлива и предпазлива в ежедневието си, но обиколи света сама - включително Южна Америка. Чела съм доста в Магеланци, там са истинските маниаци по пътуванията, които следят всяка промоция, пътуват сами или с непознати.Понякога е трудно да се напаснеш с другите от компанията, ако имате тотално различни интереси, но ако са сходни, лек компромис и предварително уточнение на програмата е достатъчно.
Бих пътувала с не(позната) дама от форума и съм си "харесала" една от темите за Италия и ми се струва, че стилът ни на пътуване много си прилича. За мен е лесно да отделя два дни от седмицата и да ги слея с уикенда. Обичам да се мотая из уличките, да се потапям и наблюдавам местната култура и кулинария, не държа на музеи и нощни клубове. Едно от последните ми пътувания беше с приятелки, с които се познаваме добре, но не сме пътували заедно. Аз се дразнех, че искаха да ставаме в 7.30 ч, но не излизахме от апартамента преди 9-9.30 ч., защото пиеха по 2-3 кафета и изпушваха един куп цигари. На втория ден им казах, че на мен ми трябват макс 30 минути да се оправя, така че просто да се уговорим в колко часа тръгваме, за да си спя, а те да пушат.
Искаха да сядаме на кафе през деня през час-два, но това не ми пречеше, защото си изпивах напитката и им казвах, че ще се мотая в района, докато ми звъннат.
Супер си изкарахме и пак бихме пътували заедно, въпреки различията.

Малта е хубава и сигурна дестинация за пътуване сама. Италия, Испания, Ница...

Идея е да съчетаеш пътуване с музика. Да пътуваш някъде за концерт. Последно преди пандемията това правих и ми се иска да повторя.

В ютуб е пълно с видеа на пътуващи влогъри, които да те насочат към някоя дестинация.

Идеята за соло ме привлича и ме кара да мечтая, защото по природа съм самотна душа. Но не бих тръгнала сама, от страх най-вече. С група от непознати бих, но там биха ме дразнили общите посещения на обекти/места, които не ме интересуват.
С две думи, искам, но не ми стиска
Това лято, живот и здраве, ще се върна в България с автобус вместо със самолет. Така реших. Но пак не си сам. Поне ще гледам пейзажи, слушайки музика.

Никога не съм ходила на почивка/екскурзия сама. Пътувам с мъжа си, всякаква друга компания ме дразни.
Ако и други хора пътуват с нас, си правим уговорка да се видим на вечеря примерно. През деня всеки е със собствена програма.

И аз никога не съм пътувала сама, просто защото имам нужда да споделям преживянето. Но пък ако човек няма с кой да пътува, смятам, че организираните екскурзии са варианта - програмата ти е запълнена и не се чудиш какво да правиш, а и вероятността да си намериш съмишленик е по-голяма.

Тези, които сме пътували сами, сме много добре организирани и ориентирани хора и със сигурност не се чудим какво да правим, имаме програма и идеи. Времето не стига за всичко дори. Нямаме нужда някой да ни води някъде. И съмишленици не търсим по време на пътуването, обикновено програмата ни е доста интензивна и за кратко време. Ако излезе нещо, добре, но е трудно осъществимо предвид цялата динамика. А най-мразя екскурзовод да ми губи времето или да ме води по обекти, от които си прибира комисионни. Преди години цялата група искаше да бие един такъв в Лондон, който дори не можеше да се ориентира в метрото, а уж група повел...

Напълно подкрепям. Била съм на организирана екскурзия веднъж в Барселона. Екскурзоводът говореше измислици, все някой чакахме на сборния пункт и т.н. Досега не съм намерила организирана екскурзия, която да е била по-изгодна от самостоятелно пътуване, за да ме изкуши цената и пренебрегна минусите.

Въпросът често не е личен, липса на семейство, деца и приятели. Едното не пречи или вреди на другото. Пътуването ми сама не отменя семейните почивки и пребивавания тук там през годината. Пътувам не само с ММ и детето 18 г. вече, но и с възрастните ми родители или приятели.
Соло пътуването е друг вид релакс и все повече почва да ми харесва.

Ако става дума за цивилизацията, нищо различно няма "соло пътуването" от това да се разходиш сам из града, в който живееш.

Явно не цениш груповите намаления

Да бе, групови намаления за хотели в предградията, за да им се вържат бюджетите на агенциите. Вечер си заложник, няма мърдане. Отсядала съм в 5* на Щефансплатц на смешна цена, но стаята беше една на sale, няма как да направят оферта на група. През букинг и не само има чудесни оферти на топ локации.

Не  винаги е така, но пък е лесно да се сравнят предложенията. В момента гледам този хотел, в който сме отсядали повече от 5 пъти, на Корфу е. С агенция единично настаняване ми излиза по-тънко от ниско бюджетен полет и намалението, което ползвам през букинг. Ще почакам и ласт минут оферта.
За Виена е различно. Винаги има добри оферти за самостоятелно настаняване с добра локация, а транспортът от летището е на смешна цена. САТ все още не работи, но шнелбана е 1.90 евро в посока. Последно ползвах февруари.

Изключението за мен беше круиз по Нил. За там се прежалих с организирана екскурзия (не сама), защото в противен случай си изложен на хипер досадниците от местното население. Не беше лошо.
Година по-рано бяхме самоорганизирано в страната основно с цел плаж и гмуркане. Ако не излизаш от хотела, е ок.
Излезеш ли извън портала и се започва – от храстите се подава тъжен камилар и започва да досажда „дай пари“, преминаващите коли бибипкат до една, отсреща тълпа чистачи, дето могат да ми бъдат деца, започват да ми свирукат и да подвикват, нищо че съм с мъж глава над мен.
Обаче на круиза по Нил имаше едно енергично бабе доста над 70 – беше обиколила половината свят сама, но с организирани екскурзии. Работи няколко месеца зимата в Гърция да изкара пари за екскурзия и заминава. Навсякъде се буташе, на всички пазари с всички араби се спазари и накупи вагон неща. Още първия ден никой не можеше да я трае, но тя се забавлява. Вика „животът е кратък, ще обикалям, докато мога“.

Къде ти се пътува ?

Готов съм 👍

Супер план. С какво ще се придвижваш?

Двата самолета са по принуда, иначе само с влакове и съвсем малко автобуси, където се налага : Позитано, Амалфи, Сан Джиминяно, Баилщайн.

Леле, няма ли да ти се вземе тока с такъв график? Като градове е ОК, но...

Съвсем не. Това е моята представа за почивка, всеки ден различен град или комбинация от 2-3 ако са по-малки и връщане в базата.
2021ва не пътувах поради комбинация от обстоятелства, но спрямо 2020та цените на нощувките са чувствително по-високи. Това е неприятно, но каквото - такова 🙂
Пътувам с Интеррейл неограничен пас. Редовната цена за 90 дни за първа класа е 1202 евро, но по случай 50-годишен юбилей на компанията, имаше отстъпка 50%. Така платих само 601 евро за пътуването. За втора класа беше от порядъка на 460 евро, но реших да се поглезя.

Това за първа класа за 90 дни е много хубава информация, следя и си записвам До кога е валидна промоцията?

Тя приключи - беше от 6 до 10 май само като билетът може да се активира до 11 месеца след закупуване.
Не вярвам да има отново такива отстъпки, то и за веднъж беше невероятно като се има предвид, че предишни периоди с отстъпки са били около 10-15 процента.

Много дни във всеки град. Това са дати с броя дни нали? Не че нещо, но тези всичките градове са "европейски" и леко еднотипни- катедрала, площад, няколко музея, река... стара част.. След 3-тия град
е се чудиш тези снимки къде точно са правени ..; приличат си
 Хубави са, много са хубави, но... 
Ако има начин вижте провинцията, много по-приятна, много по-евтина и много повече неща има да се видят
Бих направила подобна обиколка с кола... не са толкова далеч тези места и ще посетите 100 пъти повече места в провинциите... с двама- трима съмишленици, да си поделите колата и разхода... ще е супер...
Пътувала съм с кола преди години така, Унгария, Германия, Австрия, Италия, Словения, Хърватска , Черна Гора Сърбия... чудесно беше, особено района на Адриатика с кола е незабравим
Това само като идеи и препоръки , инак добре сте го намислили

Това са само нощувките - както казах и по-горе всеки ден пътувам някъде и само един ден отделям за града в който нощувам.

Еее, жалко че е минала промоцията...

RebelHeart, да беше казал по-рано, искам и аз! Правил ли си бюджет за цялото пътуване с основните разходи?

Пътува ми се и към Скандинавия или към някоя екзотика.

Да, 12 000 грубо с нощувки, храна, транспорт, разни глезотийки

На някой да му се пътува към Сингапур, около средата на август ? Аз ще съм с две деца (11 и 15 г.)

Може ли повече информация, може и на л.с.?

Здравейте, планувам около седмица престой (зависи от самолетните билети). Авиокомпания - предпочитам Qatar предвид, че сме пътували на далечни дестинации с тях и със спирането в Доха, пътя се разцепва на две и по-леко се понася. Предвид, че ще съм с две деца, програмата ще е ориентирана към тях - зоопарк, забавления на о-в Сентоса (аквапарк, universal studio и т.н.), може би плаж на Сентоса.

Аз съм била на остров Сентоса. Приятно прекарване.

До сега сама не бях пътувала, все бях с някого . Този път не намерих компания и резервирах за първи път в живота ми през тур оператор. Групата е малка, 16 човека максимум уж. Избрах активна почивка в Турция, цената беше по-приемлива за такъв експеримент. В Анталия е и освен море и малко забележителности има включен поход, разходка с колело, кану и каяк в река и морето. И за да съм още повече извън зоната на комфорта, избрах опция да споделям стая с друга непозната 🤪 Вече съжалявам за това си решение, но като ще е гарга да е рошава 😂 След 20на дни, живот и здраве, ще знам дали бих повторила такова изживяване или не 😁

Само споделената стая може да те напрегне, ако имаш специфични потребности. Аз дори и с приятели се напрягам. Но пък е много по-евтино. Другото ще ти е добре.

Споделената стая всъщност ще е споделена баня. Там най-много да има драма. Иначе ще сте повечето време навън и няма се виждате много.

На мене пък ми звучи прекрасно! Чак се заинтригувах от програмата. Кой туроператор предлага такива занимания - колело, каяци по река и море...?
Ще си изкараш супер. Може с другата жена да станете приятелки, а може просто да си станете компания за пътуване, за да си делите разходите.
Аз също имам намерение за едно 3-дневно пътуване в края на другия месец и за момента никой от приятелите ми, които пътуват, няма да може да ме придружи.

Esmee, аз отдавна си гледам за екскурзии поход или с колело и все се надявах да си намеря компания. Аз самата мога да ги организирам, но когато си сред природата на по-изолирано, не се престрашавам сама да тръгна. Обикновено с мъжа се комбинираме, той ме оставя в точка А и посреща на точка Б, но избирам маршрути за по ден, които да не са съвсем непознати и диви. Няколко пъти съм правила грешки с маршрута и съм се озовавала посредата на нищото сама и далеч от пътища. Супер красиво, но много страх брах.
С една приятелка пък се юрнахме из Родопите с колела, пак по средата на нищото едни овчарски кучета като ни заобиколиха... казахме си, че следващият път трябва да сме задължително с повече хора.

Гледах няколко чудестранни компании за такива екскурзии, имам познати, които са ги ползвали и са доволни, но комуникацията не е на български:
https://www.exodus.co.uk/ и друга, през която букнах пакета (давам линк към моята екскурзия) https://www.exploreworldwide.eu/holidays/active-turkey
Хубавото е, че предлагат почивката без транспорт до мястото, така че от всяка точка на света можеш да се присъединиш.Има и трансфер от летището включен, но при определени условия. При мен беше, че трябва да кацнa и излетя на точно определени дни и да ползвам летището Даламан. Ако искам други дни и летище, трансферът сама трябва да си го направя.
Следя и една дамска група за соло пътешествия, там също съм засичала да ползват техните услуги.

Euro Velo преди предлагаха екскурзии с водач на колело, но сега са основно сам да се предвижваш, те правят резервациите в хотелите и придвижват багажа, за да не трябва да е нон стоп с теб на колелото. Нямат голям избор:
https://en.eurovelo.com/ev3

И една българска компания, която от няколко години следя във ФБ, но нямам познат, който да ги е ползвал. Имат каяци, колела, походи. Повечето са в България, но имат и няколко в чужбина и предлагат и няколко комбинирани каяк с поход, колело с поход.
https://www.nomadteam.bg/

Турция ми е експеримент, беше на най-ниска цена, не толкова далеч, не е много голяма група, хареса ми, че предлагат разнообразие, не само колело и поход. Ако имам проблем със споделена стая, съм с резервен план, ще си платя самостоятелна стая в хотела

Бих отишла в Турция на каяци.

Идвам с пресни впечатления, прекрасно беше! Бяхме общо 10 човека, 3 двойки и 4ма соло. Обаче другите дами си бяха платили самостоятелна стая и аз, въпреки че не бях платила, също се озовах със самостоятелна стая, късмет 😁 Водачът ни беше турчин. Хората в групата бяха приятелски настроени, не съм се чувствала сама. Вечер се организирахме за вечеря заедно, който иска. Аз лично две вечери пропуснах, защото имах нужда от малко тишина и време за мен си само.
Най-голямото ми притеснение беше на летището. Пристигнах след 9 вечерта, излизам, сума ти посрещачи с имена. Не намерих моя, но имах тел номер на който звъннах и се открихме. Бях си свалила карта за офлайн навигация, за да съм сигурна, че ме кара в правилната посока 🤪

Здравейте,

Майка ми е на 57 години и много иска да пътува, но никога не е пътувала сама. Аз за съжаление няма как да я придружа сега. Искам да я изненадам с организирана екскурзия до Египет, но се чудя дали би й било ок ако отиде сама с групата. Някой случайно да е пътувал така и да даде мнение?


Благодаря и поздрави

Няма да има никакъв проблем да пътува с агенция в Египет. Може да заяви желание да е сама в стая или с някоя друга жена. Агенциите често пускат 'обяви': Търси се жена за комбиниране в двойна стая за Еди къде си.

Препоръка за соло пътуване - Гран Канария (Канарски острови). Два пъти съм ходила на почивка там сама и е страхотно! Невероятно чисто навсякъде, опция да се резервира не скъпа самостоятелна стая или студио в северната част на острова близо до Платя де лас Кантерас. Много мили и услужливи местни хора. Ако искаш да се социализираш с местните - по-скоро в северната част, а ако искаш туристи тип Слънчев бряг - в южната. Тамошното лято е в периода юли-ноемри. Водата в океана е най-топла между септември и ноември. На пролет също.е приятно, но има повече дъждовни дни.
За полети - има директен от София или през Испания с локални полети до там.
Страхотно място за релакс, активна почивка, пълно презареждане! Който е отишъл там веднъж, повтаря задължително.
И двата пъти си намерих приятели на място. Когато исках обикалях с тях, когато исках сама, се движех сама.

Все повече ми харесва за няколко дни да се отделя от всички и всичко и да пътувам сама за няколко дена, досега съм ходила само с организирани екскурзии, но вече се замислям и да пътувам съвсем сама. Предпочитам и близките дестинации да са с автобус/влак, за да не се ангажирам с кола. Та в този ред на мисли - кои места извън България, европейски, ви се струват безопасни за сама жена?

Почти цяла Европа, стига да пътувате разумно, по светло, по туристически оживени места няма никакъв проблем. САЩ, част от Лат Америка също. Китай също струва ми се. Виж Африка не. Австралия може без проблем.

Че и по тъмно става в Европа - с влак, автобус, самолет, но разумно.

Ако ви се ходи някъде,имате време и средства, отивайте. Животът е прекалено кратък човек да чака за компания и да пропуска преживявания.
Едни от най-хубавите ми и паметни пътувания са били като съм ходила сама. Създавала съм приятелства за цял живот.

Най-страшно е преди да тръгнеш.

А най-хубавото е когато се върнеш, жив и здрав и да разкажеш на близките за приключението.

Здравейте,

аз пътувам често до Виена, знам че е било отдавна, но къде точно намирате такива оферти за хотели?

Напълно сама летях от Истанбул до Сеул миналата година...там имах среща с приятелка.
Даже ми беще първи полет(голямо приключение беше). Общо взето тя се оправи с билетите и хотела....аз с разпределянето на времето в Сеул.
Оправихме се напълно сами без да знаем езика. Изкарахме си чудесно....та тази година пак се организираме да ходим в Южна Корея.
Абсолютно сигурна дестинация за соло пътешественици. Не е трудно да се организира самостоятелно.

Доста е притеснително в чужда държава да не знаете езика на местните... Е,ако табелите на улиците,спирките,метрото...са на английски език,е малко по-различно...

Толкова ми харесва да пътувам сама, че не знам дали някога бих се чувствала добре отново на групова ваканция/екскурзия. Да разглеждаш каквото искаш, да се храниш където искаш (преди години 4 жени отидохме на ваканция по гръцки острови, до края на седмицата толкова напрежение имаше между групичките 2 по 2 и то тръгна от спор за място за хранене🙈😅). В група за соло пътуващи жени съм във фб, ако някой има интерес ще му пратя линк, оттам черпя идеи и съвети. Има места, които не препоръчват за сами жени.
 Имам резервирана Ирландия за края на месеца, защото съм била с престой в Северна, беше много скъпо в Дъблин без предварителна резервация и пътувахме до там за през деня. Сега искам с нощувки. Но пък ми се прибавиха още дни към тази кратка отпуска и се чудя дали да не канселирам и ида някъде на топло.

Човек се разбира що за човек е, когато тръгне на път. Не винаги си пасват характерите, но ако имаш човек насреща все ще се разберете до края на пътуването. Хубаво е групата да има 'капитан' така да се каже и по предварителен план, всеки слуша обаче капитана, който води групата...

Корейците не говорят много анг.език..., но младите да тук там.
Специално в Сеул всичко в метрото е на четери езика корейки, китайски, японски и английски. Има си табели на английски. Подредено и сигрно.

Отностно груповите пътувания....ние ходим и като групи и никога да сега не сме имали проблеми.
Много зависи с кого сте заедно.

О, изобщо не е трудно със съвременните технологии, само трябва интернет. А някои преводачи могат да се свалят дори офлайн. Повечето приложения вече превеждат и като насочиш камерата към текста или пък като качиш снимка. Сочене с пръст също помага, ползвала съм и показване на снимки/картинки на това, което търся, жестове, даже звуци - всичко помага. А и винаги могат да се научат няколко фрази на езика, най-малкото едно "Не разбирам" също ще помогне.

Аз винаги тръгвам с мисълта, че в крайна сметка хората пътуват от векове сами и винаги е имало случаи да не знаят езика, но са се оправяли.

Много зависи дали хората, с които пътувате имат подобни разбирания за почивка/ екскурзия.
Разни хора, разни идеали- някои хора предпочитат да са на едно място и да ходят на един плаж, други да обикалят. Някои искат да ходят по ресторанти, други си носят сандвичи. Някои стават в 7, други в 10. Някои обичат да ходят по барове, други не.

Тези предпочитания не правят човека добър или лош, а просто подходящ за съвместно пътуване или не. От моя приетелски кръг са единици тези, с които имам сходни интереси. Най-кофти е обаче, ако с партньора и семейството не сте на една вълна.

Затова и самостоятелните пътувания могат да са толкова освобождаващи- човек може само по себе си да се води.

Да де,но в чужда държава в която не знаете езика,колко ще изкарате? Два-три дена – аз. Ето,пътувате във влака,но не можете и дума да обелите с хората в купето. В лоби-бара сядате на столчето,но не можете и дума да размените с бармана. И т.н.

Чакай сега 🙃 Темата не е " 100 начина да досаждаш на околните "

Ibsena, да, аз отчитам, че сигурно съм "труден компаньон", ставам много рано, трудно ми е да лежа и пазя тихо на другите, които понякога спят до 11, будя се по нощите. Искам да обикалям денем и вечер рано окапвам, тези със сандвичите ме изнервят. Затова най добре сама😅Когато искам да се социализирам го правя, когато не ми се занимава и искам да релаксирам казвам с възможно най източноевропейския си акцент, че не говоря езици и си решавам проблема🤷🏻‍♀️

Аз говоря 2-3 езика и 1 горе-долу, но съм била в доста повече от 2-3-4 държави.
Турски не говоря например, но съм била няколко пъти в Турция за повече от 3 дни. Пък не знам как съм оцеляла. Там и с английския не са много наред. Не съм говорила с хората от кораба, влака и трамвая.

Jokerr, именно това е красотата на самостоятелното пътуване, може човек просто да се отпусне и да бъде себе си . Разбира се и с други хора е забавно, но трябва да сте на една вълна и както някой писа по-нагоре - пътувай с някой, за да го видиш какъв е.
(В този ред на мисли- Шефът ми "премести" една бивша колежка в друг екип след едно съвместно пътуване по работа, където тя е настоявала да се взема таксита за 15 минути път пеша и е имала безкрайни претенции спрямо хотела. След доста време той сподели, че тогава е разбрал, че тя няма място в нашия екип.)

deaf - имам две приятелки , руси и синеоки, които обиколиха близкия изток, включително държави като Ирак и Иран, сами (поотделно). Не знам как се справиха, даже и за мен е много екзотично, но са много доволни и щастливи. Говорят само английски като чужд език. Аз само като си ги представя на някой арабски пазар русички измежду 100 мъже, лошо ми става, но те не се притесняват

Според мен първият път е най-трудно и е добре или да е в България или в някоя "лесна" чужбина, а не веднага в Шри Ланка примерно. В днешно време има много фейсбук групи, сайтове и тн , където човек може да се свърже с други туристи , ако има желание.

В група за пътуващи в Ирак (и в такава съм 🙈но не ми стиска още) няколко българки са споделяли преживяванията си, млади, хубавки.

Напоследък все по-рядко се чувствам щастлива след или по време на пътуване.
Уж го планирам, чакам, а после се преструвам или направо се напрягам. И като се прибера, с облекчение търся собствената си компания.
Мислех си,че проблемът е в мен. Или в хората, които обичам или, хайде, поне харесвам.
Тази тема ми дава друга гледна точка.
Смейте се, но не знаех, че можело и така.

Предпочитам дестинации, в които усещанията са предимно положителни. Беднотия, крайна мизерия, опасност от болести или нападения не са мойто. Не ща да се подтискам и плача при вида на гладни деца, някак не ми понася... Мисля го с години
 Бях в Индия, пътувахме из провинцията, бях в Непал,  Мексико, Мароко.... Панама Ямайка си беше опасно.  По тези места бяхме двама, трима, без цяла група. Там не бих пътувала сама. В Ирак също... И освен друго, както писах мизерията ме подтиска вече, въпреки че в Лат Америка хората са усмихнати и по- позитивни някак.. Пак друго е.. Та избирам. Проблема е, че Европа, САЩ и цивилизованият свят не са ми интересни, еднакви са и някак скучни... Даже завиждам на тези, които ходят и "откриват" нови места,... Радват се, както аз сякаш вече не мога..

Аз начертах, планирах и резервирах поредното пътешествие. Сам, но не самотен.
Не съм темерут 😅, но пътуванията са ми винаги сам. Това е изцяло мое време и искам да го направя по моя си начин, с моите желания и нужди, които за повечето хора са нетипични. Обичам да пътувам във влак, часове и дни, обичам да стоя на гари и да гледам влаковете, да се завирам по тесните улички, да замръквам в паркове. А когато ми е нужна социализация или някакъв контакт, то лесно се намира. За точното нужно време. Но после продължавам сам.

27 май - 30 юли са ми датите за това пътешествие. Едно време още от София се мятах на влака. София - Амстердам съм го правил на един дъх ( ~ 38 часа ), но последните вече 4 години е много трудно логистично това и дори аз не се навивам.
Кацам в
*Мадрид и имам 5 пълни дни. 2 за самия град и по 1 за *Куенка, *Сеговия и *Толедо. В Куенка ще посрещна и 41-вия рожден ден 🙃. Следва
*Лисабон с 4 пълни дни - един за *Евора, 2 за самия Лисабон и ще реша last minute според времето и настроение дали *Синтра или нещо по океана 🌞🏖️🌊.
*Порто. 5 пълни дни - 2 за него включително и плаж и по 1 за *Коимбра, *Брага и *Гимараеш.
*Сантяго де Компостела - 4 пълни дни. Планирах по-малко и после в *Ла Коруня, но не ме устроиха цените на нощувките в Ла Коруня и ще остане с две дневни посещения от Сантяго. Ако останалите два дни ми се видят много за Сантяго, имам готовност за дневна разходка до *Луго или към океана 🙂
*Ферол с 1 нощувка. Не е туристически град, но ми е начална точка за важен елемент от Цялото. Оттук тръгва и продължава по цялото северно крайбрежие на Испания чак до Франция теснолинейна железница и искам да я мина по цялата дължина ( на етапи ). Извън градовете и урбанизираните райони около тях , които не са много, минава през идилични малки селца, много гори, завои, изкачвания и спускания. Съвсем бавна е, но и там не искам да бързам. Първата част ще трае около 7 часа и половина и ще ме отведе в
*Овиедо. Там ще имам 2 пълни дни - един за него и един за *Хихон.
Продължавам с втория етап на теснолинейката и ми предстои 9 часа път до  *Билбао, където съм планирал 3 пълни дни - един за разходка до *Сантандер и 2 за самия Билбао. Продължавам с теснолинейката и пристигам в
*Сан Себастиан, където ще имам почти 3 пълни дни. Имам готовност за дневна разходка до *Памплона в един от тях. Тръгвам си от там с последния участък от теснолинейката до Андай / Франция където ще продължа към
*Бордо - винаги ми е бил цел и винаги съм бил далече за да го включа, но му дойде времето. 2 дни и половина ще имам, само за него.
Още много цели имам във Франция, но ще са във вече мислено начертано следващо пътуване и затова сега директно към
*Кьолн. Кьолн е задължителна спирка винаги за да прекарам време с близки хора и по тази причина познавам района отлично, но все пак имам няколко набелязани малки градчета и някакво време в Дюселдорф. Оттам към
*Щутгарт, където ще остана 3 седмици и ще е основно лежерно и безцелно поне половината от това време - гари, влакове, езера, разходки из природата. В планираната половина съм включил Баден Баден, Фрайбург, Тюбинген, Швебиш Хал, Ротенбург об дер Таубер.
Полет към София 🙃

Може, може. Аз даже бях стигнала дотам да тествам гаджетата си при пътуване - някак много лесно се разбира ще се понесем ли. И с приятели като сме ходили групово все някакво напрежение - едните не обичат да стават рано, другите искат на ресторант, третите не могат да ходят или ходят бавно - много е трудно за всички. Така с годините започнах да отказвам да водя някой някъде.

Иначе по темата с езиците, аз мога да се оправя на около 20 езика криво-ляво. Имала съм случай да седя в самолета до една германка - тя разбира български, но не говори, аз тогава така бях с немския - ми, изкарахме си целия полет в разговор всяка на нейния си език.

Сега ми се очертава доста далечно пътуване съвсем сама - езика не го знам много, само елементарни фрази за в магазин или посоки, там почти никой не говорел английски, но нямам абсолютно никакво притеснение. Обаче приятелките ми ме ползват в момента да стряскат техните познати като им казват къде ще ходя сама.

Моя мъж не го водя с мен първо няма да тръгне, после ще мрънка през целия път.. А не! Когато станахме гаджета, 2 седмици го навивах да идем до Корфу. После беше очарован, ама ми скъса нервите... Преди това.. Хабитален тип,, ако може от Квартала да не излезе.... А по повод писаното горе, аз не обичам да се препуска през градовете. Препоръчвам да се види спокойно всичко и без бързане, по добре малко градове, отколкото 5 града за 5 дни. Не си струва и нищо няма да се види накрая.   Мечтая си за най - бавното Околосветско Пътешествие...!

Ха ха Cabo, твоят като моят! Градът и кварталът - "върха на цивилизацията", всичко друго не струва. Където и да го накарам да отидем започва едно мрънкане... после вземе, че му хареса, но моите нерви.. Не иска да на нашето море, ок, избирам море в чужбина, там ново 20, "ти искаш да ме умориш в някой самолет, и няма да се е откажеш, докато не го постигнеш"..

Един мой приятел,(той ми е приятел и до днес),бяхме на почивка на нашето Черноморие и ме замъкна в някаква столова на почивна станция,където настоя да си поръчам боб,който бил върхът на кулинарията. Обаче бобът беше чиста водичка и в нея бобени зърна! Повече с него на почивка/туризъм/планина – не. Иначе е голям веселяк и душата на компанията. Така че по-добре да сте сами,отколкото с приятел/познат с когото не ви е уютно.

Моят мъж ме е обявил за темерут, защото дори и групово да пътуваме, аз се отцепвам и често обикалям сама. Евентуално да се засечем на обяд или вечеря и това е. Старите приятели и семейството са ми свикнали, обаче ако пътуваме с нови, си ги предупреждавам. Ставам рано, имам план. Ако на някого му е интересен моя план, добре дошъл е, ако не, вечерта ще се видим 🤪 Моя приятелка веднъж ми каза, че най обича с мен да пътува, защото нямам очаквания всички като керван да се понесем заедно, а всеки е според интересите си.

И аз съм така. Предпочитам положителните емоции, сивотата и нищетата ме натъжават. Като млада обикалях Европа сама и много ми допадаше самостоятелната експлорация. Все завързвах някакви пътешественически запознанства, от които да се образовам мулти-култи стил. На други континенти обаче, изпитвам паника да ходя сама, въпреки че имам северно американски спомени от едно и половина, впоследствие споделено, през атлантическо пътешествие. Може би както казват, апетитът идва с яденето?

Сега наближавам голям юбилей и съм в дилема. Австралия, Ю. Корея или отново Америка, но за съжаление, моят мъж е против пътешествията в “скучни” западни/богати страни, по принцип, ха ха, той и затова с мен се събра😊. Но да, единственота ни обща дестинация е Северна Испания.

Последното изречение в цитата горе…отдавна съм вече така, сега вече обичам ….да се връщам - да повтарям и потретям. Връщам се много напоследък, и то в родния си град, в Северна Испания, дори планирам посещения на места от детството си. Последното което ми се иска, повече от пътуване до Австралия,  е - да ям лещена супа в хижата на детските ми спомени, някъде около в.Мусала😊.