Самотни пътешественици/Solo travelers

  • 11 587
  • 212
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 656
Доста е притеснително в чужда държава да не знаете езика на местните... Е,ако табелите на улиците,спирките,метрото...са на английски език,е малко по-различно...

О, изобщо не е трудно със съвременните технологии, само трябва интернет. А някои преводачи могат да се свалят дори офлайн. Повечето приложения вече превеждат и като насочиш камерата към текста или пък като качиш снимка. Сочене с пръст също помага, ползвала съм и показване на снимки/картинки на това, което търся, жестове, даже звуци - всичко помага. А и винаги могат да се научат няколко фрази на езика, най-малкото едно "Не разбирам" също ще помогне.

Аз винаги тръгвам с мисълта, че в крайна сметка хората пътуват от векове сами и винаги е имало случаи да не знаят езика, но са се оправяли.

# 76
  • Мнения: 1 113
Много зависи дали хората, с които пътувате имат подобни разбирания за почивка/ екскурзия.
Разни хора, разни идеали- някои хора предпочитат да са на едно място и да ходят на един плаж, други да обикалят. Някои искат да ходят по ресторанти, други си носят сандвичи. Някои стават в 7, други в 10. Някои обичат да ходят по барове, други не.

Тези предпочитания не правят човека добър или лош, а просто подходящ за съвместно пътуване или не. От моя приетелски кръг са единици тези, с които имам сходни интереси. Най-кофти е обаче, ако с партньора и семейството не сте на една вълна.

Затова и самостоятелните пътувания могат да са толкова освобождаващи- човек може само по себе си да се води.

# 77
  • Мнения: 9 377
Да де,но в чужда държава в която не знаете езика,колко ще изкарате? Два-три дена – аз. Ето,пътувате във влака,но не можете и дума да обелите с хората в купето. В лоби-бара сядате на столчето,но не можете и дума да размените с бармана. И т.н.

# 78
  • София
  • Мнения: 5 301
Чакай сега 🙃 Темата не е " 100 начина да досаждаш на околните "

# 79
  • Glasgow
  • Мнения: 4 571
Ibsena, да, аз отчитам, че сигурно съм "труден компаньон", ставам много рано, трудно ми е да лежа и пазя тихо на другите, които понякога спят до 11, будя се по нощите. Искам да обикалям денем и вечер рано окапвам, тези със сандвичите ме изнервят. Затова най добре сама😅Когато искам да се социализирам го правя, когато не ми се занимава и искам да релаксирам казвам с възможно най източноевропейския си акцент, че не говоря езици и си решавам проблема🤷🏻‍♀️

# 80
  • SF
  • Мнения: 21 521
Да де,но в чужда държава в която не знаете езика,колко ще изкарате? Два-три дена – аз. Ето,пътувате във влака,но не можете и дума да обелите с хората в купето. В лоби-бара сядате на столчето,но не можете и дума да размените с бармана. И т.н.

Аз говоря 2-3 езика и 1 горе-долу, но съм била в доста повече от 2-3-4 държави.
Турски не говоря например, но съм била няколко пъти в Турция за повече от 3 дни. Пък не знам как съм оцеляла. Там и с английския не са много наред. Не съм говорила с хората от кораба, влака и трамвая.

# 81
  • Мнения: 1 113
Jokerr, именно това е красотата на самостоятелното пътуване, може човек просто да се отпусне и да бъде себе си Simple Smile . Разбира се и с други хора е забавно, но трябва да сте на една вълна и както някой писа по-нагоре - пътувай с някой, за да го видиш какъв е.
(В този ред на мисли- Шефът ми "премести" една бивша колежка в друг екип след едно съвместно пътуване по работа, където тя е настоявала да се взема таксита за 15 минути път пеша и е имала безкрайни претенции спрямо хотела. След доста време той сподели, че тогава е разбрал, че тя няма място в нашия екип.)

deaf - имам две приятелки , руси и синеоки, които обиколиха близкия изток, включително държави като Ирак и Иран, сами (поотделно). Не знам как се справиха, даже и за мен е много екзотично, но са много доволни и щастливи. Говорят само английски като чужд език. Аз само като си ги представя на някой арабски пазар русички измежду 100 мъже, лошо ми става, но те не се притесняват Grinning

Според мен първият път е най-трудно и е добре или да е в България или в някоя "лесна" чужбина, а не веднага в Шри Ланка примерно. В днешно време има много фейсбук групи, сайтове и тн , където човек може да се свърже с други туристи , ако има желание.

# 82
  • Glasgow
  • Мнения: 4 571
В група за пътуващи в Ирак (и в такава съм 🙈но не ми стиска още) няколко българки са споделяли преживяванията си, млади, хубавки.

# 83
  • Сред мелниците
  • Мнения: 1 313
Напоследък все по-рядко се чувствам щастлива след или по време на пътуване.
Уж го планирам, чакам, а после се преструвам или направо се напрягам. И като се прибера, с облекчение търся собствената си компания.
Мислех си,че проблемът е в мен. Или в хората, които обичам или, хайде, поне харесвам.
Тази тема ми дава друга гледна точка.
Смейте се, но не знаех, че можело и така.

# 84
  • София
  • Мнения: 6 036
Предпочитам дестинации, в които усещанията са предимно положителни. Беднотия, крайна мизерия, опасност от болести или нападения не са мойто. Не ща да се подтискам и плача при вида на гладни деца, някак не ми понася... Мисля го с години
 Бях в Индия, пътувахме из провинцията, бях в Непал,  Мексико, Мароко.... Панама Ямайка си беше опасно.  По тези места бяхме двама, трима, без цяла група. Там не бих пътувала сама. В Ирак също... И освен друго, както писах мизерията ме подтиска вече, въпреки че в Лат Америка хората са усмихнати и по- позитивни някак.. Пак друго е.. Та избирам. Проблема е, че Европа, САЩ и цивилизованият свят не са ми интересни, еднакви са и някак скучни... Даже завиждам на тези, които ходят и "откриват" нови места,... Радват се, както аз сякаш вече не мога..

Последна редакция: чт, 15 фев 2024, 22:07 от Cabo San Lucas 40

# 85
  • София
  • Мнения: 5 301
Аз начертах, планирах и резервирах поредното пътешествие. Сам, но не самотен.
Не съм темерут 😅, но пътуванията са ми винаги сам. Това е изцяло мое време и искам да го направя по моя си начин, с моите желания и нужди, които за повечето хора са нетипични. Обичам да пътувам във влак, часове и дни, обичам да стоя на гари и да гледам влаковете, да се завирам по тесните улички, да замръквам в паркове. А когато ми е нужна социализация или някакъв контакт, то лесно се намира. За точното нужно време. Но после продължавам сам.

27 май - 30 юли са ми датите за това пътешествие. Едно време още от София се мятах на влака. София - Амстердам съм го правил на един дъх ( ~ 38 часа ), но последните вече 4 години е много трудно логистично това и дори аз не се навивам.
Кацам в
*Мадрид и имам 5 пълни дни. 2 за самия град и по 1 за *Куенка, *Сеговия и *Толедо. В Куенка ще посрещна и 41-вия рожден ден 🙃. Следва
*Лисабон с 4 пълни дни - един за *Евора, 2 за самия Лисабон и ще реша last minute според времето и настроение дали *Синтра или нещо по океана 🌞🏖️🌊.
*Порто. 5 пълни дни - 2 за него включително и плаж и по 1 за *Коимбра, *Брага и *Гимараеш.
*Сантяго де Компостела - 4 пълни дни. Планирах по-малко и после в *Ла Коруня, но не ме устроиха цените на нощувките в Ла Коруня и ще остане с две дневни посещения от Сантяго. Ако останалите два дни ми се видят много за Сантяго, имам готовност за дневна разходка до *Луго или към океана 🙂
*Ферол с 1 нощувка. Не е туристически град, но ми е начална точка за важен елемент от Цялото. Оттук тръгва и продължава по цялото северно крайбрежие на Испания чак до Франция теснолинейна железница и искам да я мина по цялата дължина ( на етапи ). Извън градовете и урбанизираните райони около тях , които не са много, минава през идилични малки селца, много гори, завои, изкачвания и спускания. Съвсем бавна е, но и там не искам да бързам. Първата част ще трае около 7 часа и половина и ще ме отведе в
*Овиедо. Там ще имам 2 пълни дни - един за него и един за *Хихон.
Продължавам с втория етап на теснолинейката и ми предстои 9 часа път до  *Билбао, където съм планирал 3 пълни дни - един за разходка до *Сантандер и 2 за самия Билбао. Продължавам с теснолинейката и пристигам в
*Сан Себастиан, където ще имам почти 3 пълни дни. Имам готовност за дневна разходка до *Памплона в един от тях. Тръгвам си от там с последния участък от теснолинейката до Андай / Франция където ще продължа към
*Бордо - винаги ми е бил цел и винаги съм бил далече за да го включа, но му дойде времето. 2 дни и половина ще имам, само за него.
Още много цели имам във Франция, но ще са във вече мислено начертано следващо пътуване и затова сега директно към
*Кьолн. Кьолн е задължителна спирка винаги за да прекарам време с близки хора и по тази причина познавам района отлично, но все пак имам няколко набелязани малки градчета и някакво време в Дюселдорф. Оттам към
*Щутгарт, където ще остана 3 седмици и ще е основно лежерно и безцелно поне половината от това време - гари, влакове, езера, разходки из природата. В планираната половина съм включил Баден Баден, Фрайбург, Тюбинген, Швебиш Хал, Ротенбург об дер Таубер.
Полет към София 🙃

# 86
  • София
  • Мнения: 656
Напоследък все по-рядко се чувствам щастлива след или по време на пътуване.
Уж го планирам, чакам, а после се преструвам или направо се напрягам. И като се прибера, с облекчение търся собствената си компания.
Мислех си,че проблемът е в мен. Или в хората, които обичам или, хайде, поне харесвам.
Тази тема ми дава друга гледна точка.
Смейте се, но не знаех, че можело и така.

Може, може. Аз даже бях стигнала дотам да тествам гаджетата си при пътуване - някак много лесно се разбира ще се понесем ли. И с приятели като сме ходили групово все някакво напрежение - едните не обичат да стават рано, другите искат на ресторант, третите не могат да ходят или ходят бавно - много е трудно за всички. Така с годините започнах да отказвам да водя някой някъде.

Иначе по темата с езиците, аз мога да се оправя на около 20 езика криво-ляво. Имала съм случай да седя в самолета до една германка - тя разбира български, но не говори, аз тогава така бях с немския - ми, изкарахме си целия полет в разговор всяка на нейния си език.

Сега ми се очертава доста далечно пътуване съвсем сама - езика не го знам много, само елементарни фрази за в магазин или посоки, там почти никой не говорел английски, но нямам абсолютно никакво притеснение. Обаче приятелките ми ме ползват в момента да стряскат техните познати като им казват къде ще ходя сама.

# 87
  • София
  • Мнения: 6 036
Моя мъж не го водя с мен Joy първо няма да тръгне, после ще мрънка през целия път.. А не! Когато станахме гаджета, 2 седмици го навивах да идем до Корфу. После беше очарован, ама ми скъса нервите... Преди това.. Хабитален тип,, ако може от Квартала да не излезе.... А по повод писаното горе, аз не обичам да се препуска през градовете. Препоръчвам да се види спокойно всичко и без бързане, по добре малко градове, отколкото 5 града за 5 дни. Не си струва и нищо няма да се види накрая.   Мечтая си за най - бавното Околосветско Пътешествие...! Grinning

# 88
  • Sofia
  • Мнения: 3 848
Ха ха Cabo, твоят като моят! Градът и кварталът - "върха на цивилизацията", всичко друго не струва. Където и да го накарам да отидем започва едно мрънкане... после вземе, че му хареса, но моите нерви.. Не иска да на нашето море, ок, избирам море в чужбина, там ново 20, "ти искаш да ме умориш в някой самолет, и няма да се е откажеш, докато не го постигнеш"..

# 89
  • Мнения: 9 377
Един мой приятел,(той ми е приятел и до днес),бяхме на почивка на нашето Черноморие и ме замъкна в някаква столова на почивна станция,където настоя да си поръчам боб,който бил върхът на кулинарията. Обаче бобът беше чиста водичка и в нея бобени зърна! Laughing Повече с него на почивка/туризъм/планина – не. Иначе е голям веселяк и душата на компанията. Така че по-добре да сте сами,отколкото с приятел/познат с когото не ви е уютно.

Общи условия

Активация на акаунт