Може би проблемът ми идва от там че винаги мисля, че мъжката дума трябва да тежи и вярвам, че когато е казана не може да се промени в последствие. Аз съм човек, който като каже “да”, значи е да, не е може би, чакай малко, ще видим.
Вярвах, че след като прави всичко за мен (нямам предвид материални неща, преди да сме зачекнали темата за това дали не съм с него за пари, споменавам, че той няма пари, с които да ми угажда), но винаги се е стараел да ме зарадва, карал ме е да се чувствам единствена и съм сигурна че съм била такава. И в един момент ме зарязва, а след още няколко момента е готов да скочи в гащите на друга.
Вярвах, че след като прави всичко за мен (нямам предвид материални неща, преди да сме зачекнали темата за това дали не съм с него за пари, споменавам, че той няма пари, с които да ми угажда), но винаги се е стараел да ме зарадва, карал ме е да се чувствам единствена и съм сигурна че съм била такава. И в един момент ме зарязва, а след още няколко момента е готов да скочи в гащите на друга.
